e-therapy.bg Може да се отнася и за Вас

« назад -е-mail- -english-

Интересна фактология: Това може да се отнася и за Вас		» За бременността и самостойния живот на ембриона » За защитните механизми » За невербалната комуникация – езикът на тялото
		За бременността и самостойния живот на ембриона Знаете ли колко отдавна сте били себе си, със своите преживявания, реакции на околната среда и самостойно поведение? За ембриона напоследък се разбира все повече, блаодарение на все по - уникалната апаратура и перфектни експерименти. От този материал ще научите факти, за които не сте и предполагали. Те са важни и за Вас като човек и за децата, които имате или ще имате. Още след 10-та гестационна седмица движенията на детето са с конкретна цел и форми на самоконтрол. Неочаквано организирани се оказват реакциите на ембриона по време на амниоцентеза / проникване с игла в утробата на майката, за да се вземе околоплодна течност, която да бъде изследвана за евенуални генетични проблеми на плода/. Плодът реагира със завъртане на тялото и видимо агресивно ритане от вътрешността към мястото, в което е проникнала иглата. С развитието на слуха и вкуса след 16-та гестационна седмица се разкрива една нова възможност за интензивно взаимодействие на плода с родителя. Благодарение на ултразвука в този период са наблюдавани неочаквани социални взаимодействия и изяви между близнаци в майчинатата утроба – повтарящи се ритания, бутания, форми на игра и включително размяна на целувки. Ембионът запомня майчиния и бащин глас още докато е в утробата. Спектрографският анализ на гласови звуци от плода още през 26-та гестационна седмица показва невероятна близост с гласовите характеристики на майката. Още повече – съвременни експерименти с четене на едно и също стихотворение от майката в продължение на четири седмици – от 33-та до 37-ма гестационна седмица, показват че в 37-та седмица, докато плодът още е в утробата, бебето реагира с промяна на сърдечния ритъм на римата, прочетена от майката и не реагира изобща на същата рима, прочетена от други хора. . . В цялата тази гама от нови усещания, преживявания, взаимодействия и очаквания Вие трябва да се справите не само физически, но и психически. Кризите не са само по време на бременността, нито само в процеса на раждане, нито по време на следродилния период. . .Родителството не започва след раждането на едно дете, опитът от нашето собствено детство не е гаранция, че можем да се справим със собствените си деца, защото те са нови хора, които тепърва ще опознаваме. Взаимоотношенията с партньора тепърва ще търпят още трансформации. Още повече, че носим толкова много психологическо “наследство” от живота си досега. . . Извън всичко, което знаете за бременността, важно е да осъзнаете още един много сериозен факт – бременността е неповторима възможност да опознаете себе си, първото си дете, бъдещото си дете и човека до Вас в една друга светлина! Като че ли животът се преобръща – случва се нещо, за което теоретично знаем, но никога лично не сме изпитали – бременноста, “обезформянето” и страхът, че жената е непривлекателна, “обречена” да се справи с нещо, което не познава. Партньорът Ви – като че ли се радва, но и страхува – дали от отговорност, дали от загубата на Вашето внимание…променя се поведението му? Детето Ви – обича Ви още повече, но става и тревожно, агресивно или депресивно… Ще имате ли време за него, от какво ли има нужда сега и после като емоция и внимание? Бъдещият член на Вашето семейство – извън физическото взаимодействие с детето по време на бременността, Вие влияте толкова много върху бъдещата му психика и реализация, че едва ли го осъзнавате! Всички тези кризи имат механизъм на “отработване” и преодоляване, който е много по-тежък и труден без професионалната помощ на психолога. Добрият психолог може да “преведе” скрития симптом на поведението и емоцията във всяка възраст. Същевременно той може да възвърне сигурността на човека, че познава себе си, че знае пътя към хората около себе си и че може да премине през трудния период с обич, подкрепа и “разбираемо” за себе си и околните поведение.

		За защитните механизми Ако познаваме защитните механизми на човешкото поведение, то със сигурност ще осъзнаем много по-добре проблемите си, както и причините за “необяснимо” или “нелогично” поведение у другите. Информацията, която Ви предлагаме е само ориентировъчна и не бива да се абсолютизира. Прилагайте я повече към себе си, отколкото към другите, защото може да сте субективни и да се окажете, че “търсите под вола теле”.
Отреагиране		Поведенчески примери: Войници, които преди битката изпитват толкова екстремален стах, че се хвърлят по-рано в битка По – ранното пристигане за нещо много неприятно, за да се прекрати тревожното очакване за него Отреагирането е механизъм, който води до физическо действие с цел, независимо колко е опасно, да се направи каквото и да е, но да се “избяга” от смазваща тревожнаст или страх
Компенсация		Поведенчески примери: Жена ползува рекламен продукт, за да “скрие” дефект /според нея-съзнателна компенсаторна реакция/ Човек се възприема като “слаб” в спорта и несъзнателно започва да се развива интелектуално /безсъзнателна компенсаторна реакция/ Компенсацията е реакция, целяща защита на Аза срещу чувството на реална или въображаема малоценност и спънки в живота. Безсъзнателна и съзнателна.
Конверсия /превръщане, обръщане/		Поведенчески примери: Войници с травмиращи военни преживявания развиват психогенни разстройства като хистерична слепота, парези… Хора в съвременния живот, които афишират физически дистрес, за да не ги закачат околните /”не съм добре”/ Конверсията е механизъм, при който съзнанието прави опит да разреши емоционални конфликти чрез активни моторни или соматични прояви.Така става възможно физическият проблем да стане водещ пред емоционалния.
Отричане		Поведенчески примери: Припадък, който блокира травмиращо преживяване Потапяне в работа и проекти, за да се избяга от мисли върху трудни въпроси При някаква оценка – спонтанната реакция “не е вярно”, макар че истината е очевидна за всички, освен за самия човек Отричането като механизъм не позволява на емоционални конфликти да навлязат в съзнанието. Блокират се импулси, мисли, чувства, като се отрича тяхното съществуване. Азът се изолира от конфликта и личността остава донякъде незасегната, но започва степен на изкривяване на реалността.
Изместване		Поведенчески примери: Шефът обвинява, а служителят мълчи – вкъщи си го “изкарва” на всички Гневът се насочва навътре като преувеличени обвинения и контраобвинения, които могат да доведат до депресия Изместването влиза в действие, когато трудни емоции като тревожност или враждебност не могат да се освободят поради природата на ситуацията. Емоцията се измества от първоначалния обект към по-безопасен, за който човек мисли, че е малко вероятно да отвърне.
Дисоциация		Поведенчески примери: Т. нар. множествена личност Разкриваните от хора преживявания на сомнамболизъм или периоди на амнезия Дисоциацията е механизъм на “излизане” на психични процеси от съзнанието. Създава се пропаст или откъсване от личността.
Емоционална изолация		Поведенчески примери: Отказите на мъж да се среща с жени – следствие от стремежите му към красавици и траматичния опит да бъде отблъскван дори и от грозници. Нежеланието да се разкриват лични чувства у хора, които са били наказвани за това и са заключили, че не е безопасно да се разкриваш Емоционалната изолация е механизъм, който редуцира участието в ситуации, които са били възприемани като болезнени или нараняващи.
Фантазия		Поведенчески примери: “Големият любовник” – една от най-интересните фантазии за себепредставяне “Все на мен се случва” – оцелелият герой страдалец Фантазията е психичен процес, който помага на преодоляването на фрустрацията. Става чрез преодоляването на въображаеми цели и съпътстващите ги потребности с една цел – адмирациите на околните.
Идентификация		Поведенчески примери: облича се по модела на съответното обкръжение приема статус чрез усилията и победите на любимия отбор Идентификацията е защитен механизъм чрез присъединяване към определени групи и организации, възприемани от обществото като носители на висок статус.
Интелектуализация		Поведенчески примери: при смърт на близък – “Слава богу, умря безболезнено” при възможна бъдеща загуба – “Ако не стане, поне съм опитал” Интелектуализацията отклонява и редуцира емоционалното влияние на болезнено събитие като рационализира личното значение на преживяното
Интроекция		Поведенчески примери: отвлечената милионерска дъщеря Пати Хърст, която остава и се превръща в член на отвляклата я терористична банда Затворници в концлагери, които приемат нормите на палачите си Интроекцията е противоположен на проекцията механизъм. Има същността на идентификацията, но чрез приемане на ценности, противоречащи на собствените убеждения.
Проекция		Поведенчески примери: Най-прост пример са децата – хвърчилото не иска да лети и затова детето го чупи Хора със свръхстрого възпитание виждат у другите лични характеристики, които са решили да крият у себе си Проекцията е механизъм за избягване на личната отговоност в областта на мислите и чувствата – неспособност да се различи вътрешното от външното и обвиняване на другите за собствените грешки и вини.
Рационализация		Поведенчески примери: Мъж харесва жена, която не му обръща внимание, заключава, че тя не се интересува от мъже Хитлер – убива евреи за доброто на Германия Рационализацията е механизъм за оправдаване на собственото поведение в миналото, настоящето или бъдещето. Целта е да се поддържа мнението, че собственото поведение е правилно и справедливо, да се намали стресът от непостигната или непостижима цел…
Формиране на реакция		Поведенчески примери: Старата мома, която проверяма всяка вечер дали под леглото и не се е скрил мъж Хомофобите, които имат нужда да вредят на хомосексуалистите Формирането на реакция води до поведение, абсолютно противоречащо на онова, което чувства. Целта е предпазване на Аза от осъзнаване на “опасни “ желания. Те често са в конфликт с нравствеността.
Регресия		Поведенчески примери: При раждане на второ дете, първото регресира поведенчески Пренос върху друг човек на отношения, използувани с родителя Регресията е връщане към миналото в търсене на поведенчески модел, който е осигурявал известна степен на удовлетворение в миналото.
Изтласкване		Поведенчески примери: Автомобилна или самолетна катастрофа, за която човек слуша от другите, но той самият не помни преживяването Изтласкването се нарича още “селективно забравяне”, но то е безсъзнателно, за разлика от подтискането.Това е ефективен защитен механизъм срещу шокиращи и травмиращи преживявания.
Сублимация		Поведенчески примери: Касапи, превърнали се в хирурзи Пиромани, превърнали се в пожарникари Мошеници, станали полицаи Сублимацията е механизъм по превръщане и канализиране на социално неприемливи в социално приемливи дейности.
Отменяне		Поведенчески примери: Предприемач, който експлоатира хора за печалба, а дава много пари за благотворителност Невярна съпруга, която полага много усилия, за да създаде физически комфорт на съпруга си Отменянето е акт на изкупление или компенсиране на нанесена вреда. То е тясно свързано с чувството за вина и потребността за освобождаване от това чувство.

		За невербалната комуникация – езикът на тялото Комплексът от жестове, мимики, пози показва много за посланието на другия в общуването. Невербалната комуникация е “искрена” и когато човек я познава, може да види как думите не отговарят на тялото. Колкото по-умело се научаваме да прикриваме с думи, да се представяме в желана, а не в реална светлина, толкова повече се отдалечаваме от истинския си облик. За щестие езикът на тялото все още показва реалните мисли и позиция на човека. Ако го познавате, ще знаете много повече за истинската позиция на човека срещу себе си. Не забравяйте обаче, че мимиките и жестовете трябва да се разглеждат в комплекс.
Модели на невербална експресия
Интерпретация	Насоки, идващи от петте канала
	Ъгъл на тялото	Лице	Ръце	Длани	Крака
Власт, доминация, превъзходство	Възсядане на стола, прекомерно навеждане напред, стоене прав, докато другите седят	Пронизващ зрителен контакт	Ръце на бедрата	Ръцете зад врата, зад гърба, потропване / докосване с върховете на пръстите/	Крака на стола, крака, вдигнати на бюрото
Нервност, подчинение, страх	Суетене, непрекъсна- то мърдане	Наведена глава, минимален зрителен контакт, постоянно мигане	Ръцете се движат до лицето или косата.Пипане и масажиране на тила	Сключени пръсти, чупене на ръцете, ръце, прилепна- ли до тялото
Несъгласие, гняв, скептицизъм	Извиване на тялото настрани	Негативно поклащане на главата. Стискане на устните, свиване на веждите, мусене с уста	Кръстосани ръце, пръст под яката на ризата	Юмрук, сочещ пръст, ръцете са хванали ръба на бюрото или масата	Кръстосани крака
Скука, липса на интерес	Главата е подпряна на дланите на ръцете	Липса на зрителен контакт, гледане на вратата, часовника или прозореца		Игра с предмет, разместване на листа и папки, барабанене по масата	Барабанене с крака
Подозрение, потайност, нечестност	Отдалечаване на тялото, гледане с крайчеца на очите, кръстосване на ръцете или краката, като тялото се насочва напред	Избягване на зрителен контакт, присвити очи, самодоволна, мазна усмивка	Докосване на носа, дърпане на ухото, докато се говори	Кръстосани пръсти	Крака, сочещи съм изходите на стаята – прозорци, врати и т.н.
Несигурност, нерешителност	Крачене напред – назад	Наведена глава или килната на една страна, хапане на устните, изместване на погледа встрани	Попиване на ноздрите, подръпва- не на панталоните, чесане по главата	Източване на врата	Има вид на концентриран, докато барабани с краката
Оценка	Главата е леко килната, ухото е обърнато към говорещия	Леко мигане с клепачи, присвиване на очите, повдигане на веждите, кимане	Ръката държи брадичка- та, слагане на очилата в устата	Докосване на устата с показалец	Леко подритване с крака
Сътрудничество, увереност, честност	Навеждане напред на стола, облягане докрай назад, движения напред-назад на тялото	Добър зрителен контакт, леко мигане, усмивка	Слагане на ръцете на гръдния кош, свободни движения на ръцете и дланите	Отворени ръце, дланите са насочени към другия човек	Краката не са кръстосани, стоят спокойно на пода.